„ТЫ ШЛА ЗА МНОЙ, СОМНАМБУЛОЙ, БЕЗ ВОЛИ...”
Георгий Иванович Чулков (1879-1939 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИ СЛЕДВАШЕ МЕ – СОМНАМБУЛ БЕЗ ВОЛЯ
Ти следваше ме – сомнамбул без воля,
над нас бълнуваше безумната луна.
И странната царкиня тишина
опивахме сред дремещи магнолии.
Аз пиех с теб вълшебното вино
във влажното сребро на камък объл.
И тялото ми в страстна изнемога
реши, че ти и аз сме май едно.
Ударения
ТИ СЛЕДВАШЕ МЕ – СОМНАМБУЛ БЕЗ ВОЛЯ
Ти сле́дваше ме – сомнамбу́л без во́ля,
над на́с бълну́ваше безу́мната луна́.
И стра́нната царки́ня тишина́
опи́вахме сред дре́мешти магно́лии.
Аз пи́ех с те́б вълше́бното вино́
във вла́жното сребро́ на ка́мък о́бъл.
И тя́лото ми в стра́стна изнемо́га
реши́, че ти́ и а́з сме ма́й едно́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Чулков
ТЫ ШЛА ЗА МНОЙ, СОМНАМБУЛОЙ, БЕЗ ВОЛИ...
Ты шла за мной, сомнамбулой, без воли,
Над нами бредила безумная луна.
И странная царевна – тишина
Дышала хмелем дремлющих магнолий.
Я пил с тобой волшебное вино
Во влажном серебре на камне белом.
И жертвенно изнемогало тело:
Казалось мне, что ты и я – одно.
1925 г.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик, драматург, публицист и преводач Георгий Чулков (Георгий Иванович Чулков) е роден на 9/22 януари 1879 г. в Москва. От 1898 г. учи в медицинския факултет на Московския университет, но през 1901 г. е осъден за революционната си дейност и излежава затвор в Якутия. След освобождаването му през 1904 г. работи като секретар на сп. „Новый путь”, а от 1905 г. издава сп. „Вопросы жизни”. Организатор на литературния живот по време на сребърния век на руската култура, той е създател на теорията на т.нар. мистичен литературен анархизъм в символизма. От 1909 до 1915 г. живее в Италия, Франция и Швейцария, след което отново се връща в Русия. Автор е на стихосбирките „Кремнистый путь” (1904 г.), „Весною на север” (1908 г.), „Стихотворения Георгия Чулкова” (1922 г.), „Мария Гамильтон: Поэма” (1922 г.); на книгите с разкази, повести и романи „Рассказы” (1909 г.), „Невеста” (1910 г.), „Сатана” (1915 г.), „Люди в тумане” (1916 г.), „Осенние туманы” (1916 г.), „Серёжа Нестроев” (1916 г.), „Метель” (1917 г.), „Посрамлённые бесы” (1921 г.), „Вечерние зори” (1924 г.), „Salto mortale или Повесть о молодом вольнодумце Пьере Волховском” (1930 г.); на драматургичните творби „Тайга” (1907 г.), „Невеста” (1916 г.), „Конец директора Паскалэ” (1931 г.), „Дон Кихот” (1935 г.); на публицистични и литературоведчески разработки като „О мистическом анархизме” (1906 г.), „Анархические идеи в драмах Ибсена” (1907 г.), „Покрывало Изиды” (1909 г.), „В далёких краях” (1910 г.), „Вчера и сегодня” (1916 г.), „Судьба России” (1916 г.), „Михаил Бакунин и бунтари 1917 года” (1917 г.), „Наши спутники” (1922 г.), „Арион. Статьи о Пушкине” (1922 г.), „Мятежники 1825 года” (1925 г.), „Императоры: Психологические портреты” (1928 г.), „Последняя любовь Тютчева” (1928 г.), „Братья Борисовы” (1929 г.), „Годы странствий” (1930 г.), „Летопись жизни и творчества Ф. И. Тютчева” (1933 г.), „Жизнь Пушкина” (1938 г.), „Как работал Достоевский” (1939 г.) и др. Умира на 1 януари 1939 г. в Москва.